Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах.
Но ти ми спомняше за нещо,
което дълги дни копнях.
Което във сънищата пазих
и крих от хорските очи
За да не стане на омраза
и после за да не горчи.
Затуй, когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
Във тези две ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек,
едно сърце за да го люби
и песен литнала далеч.
Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах.
Но ти ми спомняше за нещо,
което цял живот копнях.
Затуй, когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
Във тези две ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек,
едно сърце за да го люби
и песен литнала далеч.
Затуй, когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
във тези две ръце забравих
две ласки и едно сърце.
